НАШИЯТ ПАТРОН

Капитан Петко войвода

Петко Киряков, по-известен като Капитан Петко войвода е един от най-светлите образи в новата българска история.

Легендарният войвода е роден на 18 декември 1844г. в село Доган Хисар/Соколова крепост/Дедеагачко/. През 1860г. брат му Матю и братовчед му Вълчо са убити от турски разбойници. Петко решава да отмъсти. Започва да събира хайдушка чета и на 17май става войвода, едва на 17 години. Четата му непрекъснато расте, славата му на народен закрилник се носи из цяла Тракия. Той защитава всички онеправдани, били те българи, гърци, турци. Българите го наричат войвода, смел български орел, а гърците-капитан.

Само два месеца след като става войвода, Петко се среща с османските потери и нанася поражение на башибзука при селата Бакши бей, Каракая, Кара Бунар. И през следващата година четата на Петко носи неприятности на властта. В битките при с.Ханджас, Исьорен, планината Чобандаг, четата му разбива многочислени османски потери. За главата му османското правителство обявява награда от 10 000 златни лири.

На 6 януари 1863г. в неравна битка Петко войвода е ранен и заловен от турците. Затворен е в Солунската тъмница, където е измъчван и изтезаван. Успява да избяга. В този труден момент от живота му проличава обичта на онези, на които е помагал. Те дават подслон, храна и обич на войводата, за да може отново да поведе дружина, с която да ги защитава от насилието и жестокостта на поробителите. За героичните подвизи на Петко народът започва да пее песни и да разказва легенди.

Но войводата разбира, че с мъст и храброст не може да се подобри робското положение на бедното население. Центърът на българската революция е далеч и Петко обръща очи към Гърция. С борбата срещу османските поробители той е привлякъл вниманието на гръцките революционери и те го канят в Атина, където посещава военно училище.

На следващата година Петко е изпратен в Македония.

През 1866г. Войводата заминава за Италия и се среща с легендарния борец за свобода на Италия – Джузепе Гарибалди. Тук той окончателно скъсва със старото хайдутство и се превръща в революционер. Наставленията, които Гарибалди дава на Петко войвода, му помагат да продължи битката срещу поробителите по нов начин. С помощта на Джузепе Гарибалди, Капитан Петко сформира отряд от 220 души и участва в Критското въстание. С дружината на Гарибалди той спечелва няколко битки по време на въстанието и с това и любовта и уважението на гръцкия народ. Несъгласен с подписаното примирие, Петко войвода се връща в Тракия, като преди това посещава отново Италия и Гърция. От Атина той отправя печатно възвание към всички, които желаят да помогнат на потиснатите християни в Турско.

Капитан Петко войвода събира дружина от 82 четника и на 12 май 1869г. с кораб тръгва за България. На 3 юни слиза на родния бряг, близо до устието на р.Марица. На два пъти четата напада черкезките села, опора на изедника Хакъ бей, за да защити българското население от произволите на бея. И каймакаминът на Фере плаща за произволите. Особен интерес от този период представлява запазената сметка на войводата от 1872г. Дружината набрала средства само от изедниците, но не чрез обири. Направените сметки показват, че много от парите отивали за помощ на бедните, за затворени другари, за помощ на църкви и училища.

През 1873г. войводата прави печат на дружината, на който пише: ”Тракийска революционна Българска дружина”. Приет е устав на дружината. Според устава нейна задача е да защитава българския народ.

Повече от 16 години Капитан Петко войвода е народен закрилник в Тракия и Родопите. И когато започва Освободителната война, Петко войвода приветства освободителите, увеличава дружината си и активизира действията. През зимата на 1878г. още преди русите да настъпят към тези земи, в Мароня /днес се намира в Гърция/ войводата установява свободна територия. Това има голямо морално и стратегическо значение. Той повел своята дружина в защита на християнското население от своеволията на местните турски власти, башибозуците и др. В десетки сражения, които води до сключването на Санстефанския мир, той освобождава Мароня и околностите и очаква руските войски, но след примирието те остават извън границите на България.

Безсмъртен е подвигът на Капитан Петко войвода в защитата на Хасковско, Кърджалийско и Родопите от бандите на Сенклер. Петко войвода разбива бандите на Сенклер и вдига на въстание българските села от Ивайловградско, Крумовградско, като по този начин спомага границата на Санстефанска България да се измести по на юг.

През 1879г. заминава с генерал Скобелев в Русия. Там е приет от руския император, присвоено му е званието капитан, награден е с орден и имение в Киевската губерния.

През 1880г. се завръща в България. Под натиска на турските власти му е забранено да живее в Южна България. Заселва се във Варна. По време на Съединението заминава за Южна България и организира отбраната на българската граница в Чепеларския район.

Заради несъгласие с политиката на управляващите в периода 1892-1894г. е преследван, инквизиран и интерниран първоначално в Трявна, а през 1893г. в Казанлък.

След падането на Стамболовия режим се завръща във Варна и активно участва в обществено-политическия живот на бежанците от Одринско. През 1896г. е основател и подпредседател на дружество “Странджа”. През 1898г. е учредител на демократическата партия в града и Македоно-Одринското спомагателно дружество “Родопи”, на което е председател.

На 7 февруари 1900г. Капитан Петко войвода умира в дома си във Варна. Животът му е пример за патриотизъм и родолюбие. Войводата притежава ярки човешки добридетели. Неоспорими са неговата природна интелигентност и човеколюбие. Неподправена е неговата обич към родината, съчетана с рядко мъжество и твъд характер. През изпълнения си с трудности и хайдушки битки живот е получил множество рани, но винаги е обичал България и е поставял над всичко националните интереси и приоритети.

Неизвестен негов приятел пише до Стою Шишков:

“Той умря, но неговото име, неговите благи намерения и подвизи, неговите добри дела и примери ще останат вечно в сърцата на всички ни и ще се предават с уважение към покойника от поколение на поколение. Неговото име ще остане със златни букви записано в историята.”